Oct 11, 2011, 11:20 PM

То си вали – ние си косиме 

  Prose » Narratives
1355 0 4
2 min reading
Разказ на един талантлив приятел, публикувам го тук с разрешението му. Докато го четох, усещах как сякаш нещо ме е хванало за гърлото и не ме пуска, уникална атмосфера.
.......................................................................................................................................................
Беше слънчева сутрин в крайдунавското село. Но слънчевите лъчи не бяха жарки и жизнени, а напротив – някак си лениви, уморени и вредни. Август вече бе престарял, умиращ месец. Урожаят не беше събран и хората в селото бързаха да приберат пшеницата от нивите, преди пороите да са започнали. Те знаеха, че ако се забавят и с няколко дни, ще започнат проливни дъждове, които биха унищожили цялата реколта.
В това мързеливо утро жителите на селото дружно тръгнаха към къра със съзнанието, че днес трябва да се отхвърли поне една трета от необходимата работа. В селото имаше само един работещ комбайн и затова полската работа изискваше неимоверни усилия от страна на селяните. Малкият ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Серафимов All rights reserved.

Random works
: ??:??