2 min reading
Разказ на един талантлив приятел, публикувам го тук с разрешението му. Докато го четох, усещах как сякаш нещо ме е хванало за гърлото и не ме пуска, уникална атмосфера.
.......................................................................................................................................................
Беше слънчева сутрин в крайдунавското село. Но слънчевите лъчи не бяха жарки и жизнени, а напротив – някак си лениви, уморени и вредни. Август вече бе престарял, умиращ месец. Урожаят не беше събран и хората в селото бързаха да приберат пшеницата от нивите, преди пороите да са започнали. Те знаеха, че ако се забавят и с няколко дни, ще започнат проливни дъждове, които биха унищожили цялата реколта.
В това мързеливо утро жителите на селото дружно тръгнаха към къра със съзнанието, че днес трябва да се отхвърли поне една трета от необходимата работа. В селото имаше само един работещ комбайн и затова полската работа изискваше неимоверни усилия от страна на селяните. Малкият ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up