2 min reading
Тя пое по дългия път към дома. Листата, паднали от клоните, суматохата от детските гласове, внезапният шум от ромска сватба, отбелязваха с лекотата си сивия ден. Лежах върху дивана, поемайки достатъчно количество хапчета, пушила цигари от марихуана, с водка, и съзерцавах тавана.
Какво ме отказа от живота?...Изгонването от работата, където шефът искаше съвкупление, смъртта на моята обична мама, липсата на приятел и дружки?
Животът ми на 25-т години се завъртя с шеметна бързина.
Обикновено сутринта оставах трезва, пиех кафета, фервекс за успокоение и пак едно кафе. На обед обикновено с татко ядохме ориз със зеленчуци или пилешка супа.С баща ми, вече на 82-т години някак се справяхме с недоимъка Взимаше пенсия от 854 лева, а аз- пари за отопление. Благодарение на хубавата ни държава и управленско мислене.
Той отопляваше една стая на приземния етаж, аз-друга на втория-където имах лаптоп и телевизор.
И телефон.
Но той рядко звънеше.
Обикновено Ненка, която мислеше че осмисля живота ми, жела ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up