Лятото, със своята пъстрота и виталност, ни изтласква от тихия залив на нашите дни и ни кара да преоткрием нови, или добре забравни стари щастливи мигове от живота ни. Но и то бързо ще отмине, като прочетена на един дъх страница от нашия живот....
Такова бе и това лято, в което един благородник съвсем случайно и непредвидено срещна нея – Кикондата. Тя беше неустоимо красива жена - с огнено червени коси, мек и топъл кафяв поглед, бяла, но придобила слънчев загар кожа и пленителна усмивка. На мига го грабна... Мъжките погледи похотливо я опипваха и пробуждаха животинското на зяпачите. Тя също спря погледа си на него, и усмихвайки му се, го прониза. След това се обърна и бавно пое сред тълпата. Спря, обърна се към него и отново го погледна изпитателно, с надеждата той да я последва. Магнетизмът и бе толкова силен, че благородникът сякаш омагьосан, не се поколеба и я настигна.
- Дон Лучано, приятно ми е – с усмивка каза той.
- А аз съм Киконда – радостно отвърна тя.
- По-красива сте от при ...