Нямах време за Теб, но не съжалявам!
Мога и без Теб – щом се замисля за Него. Дори не се сещах за Теб, защото Той беше до мен. Никога не бих избрала Теб, въпреки че имах нужда и от... Теб. Ако ти се отдам, Той ще страда много...
Не бих се замислила и за миг, ако трябва да Го последвам, защото само с Него откривам себе си, с Теб се чувствам нищожество.
С Него имам бъдеще, но с Теб съм обречена на гибел. Ако не беше Той, нямаше да имам друг избор освен Теб... колко жалко!
Повярвай ми, исках повече от всичко да съм с Теб, но все не се получаваше... Някак си, постоянно някой нарушаваше „спокойствието” ми с Теб. Тогава се сещах за Него и чувствах нещо различно. Той докосваше сърцето ми с присъствието Си. Казваше ми, че ме обича и постоянно мисли за мен – повече отколкото за Себе Си.
Странно, но от Теб никога не чух такива думи... Ти все ме преследваше.
Е...  да ти призная, искам да съм с Него, свързани сме завинаги!!! Ти нямаш власт над мен, знам че ще се бориш пак, но Той вече победи. В моето сърце има място само за Него.
Питаш ме „Защо?”
Ще ти отговоря честно... не искам да съм с Теб, твоето име е Самота. Самота, която ме разрушава.
Питаш, защо искам да съм с Него?
Защото Той намери най-безболезнения път към сърцето ми и там с невероятната Си сила изгради Свой  дом. И най–важното – спаси ме от Теб – самотата, затова го нарекох Спасителят!!!