"Има и никъде.
То има географска точка. Може да се нанесе върху картата. Има своите природни особености като всяко съществуващо място. В известна степен и то е съществуващо и дори има обитатели, но въпреки това то е там където останалият свят губи същественост, а и то няма същественост за останалият свят.
Място където часовниците са спрели преди деситилетия, сезоните минават по задължение и видимо недоволстват от загубата на време, календар е забравена дума, а телевизорите по двадесет и четири часа в денонощието предават научно-фантастична сапунена опера със сюжет от близкото бъдеще което тук няма да настъпи…”
Това записа в бележникът си преди да влезе в малкото градче и да остане в него завинаги. Тягостно беше усещането. Преди идване направи проучване за района и знаеше, че тук е кипял живот, но сега виждаше проядените като изкопаеми скелети руини от стари фабрики. Къщичките бяха селски тип и от високо приличаха на усмивки. Но това бяха усмивки за пред гостите, под тях нямаше радост.
...