Толкова ли е просто?
Ние до такава степен сме свикнали с нашия автоматизъм, че дори не правим и най-бегъл опит да го подложим на съмнение. А съмнението е най-важното ни сетиво по трудния път към Истината.
"Блажени са повярвалите без да видят!" -
изрече Иисус пред Неверния Тома, усъмнил се в Неговото възкръсване. Но пак Иисус възкликна от кръста точно преди да издъхне:
"Господи, Господи, защо ме изостави?",
доказвайки, с това последно свое възклицание, обзелото го голямо съмнение в Отца Му.
А вие, уважаеми читатели, не се ли съмнявате? Не се ли съмнявате в неизбежността на смъртта си. Имате ли сила да повярвате, че сте безсмъртни физически точно в това свое тяло и в този си образ. Защото кое позволява смъртта да настъпи? Нима не е прекъсването на потока на съзнанието ни. То прилича на заспиването. Често допускаме да заспим без да можем да попречим на това. Но ако не допуснем прекъсване на съзнанието, то смъртта не би съществувала. И аз съм готов да се обзаложа с вас, че нормалната ни форма на съществуване предполага физическото ни безсмъртие. Че всички умрели са просто велики изключения, колкото и голямо да е числото им. Защото не в големината на едно число е заключена Истината. Просто Истината за нашето физическо безсмъртие точно в тези тела, с които до болка сме свикнали, все още не е изявена. И докато Истината не е изявена Тя остава непозната за нас. Но след нейната изява лъжата незабавно слиза от сцената. А тази лъжа е смъртта. Зная, че сте обременени от чисто технически пречки, които ви отнемат ясното разбиране за безсмъртието. Нормално е - материалите стареят, телата също. Как тогава да очакваме, че краят не е неизбежен. А нима забравихте за регенерацията? За гущера, комуто пораства отново опашка. Но аз питам - защо ви е задълбаването в техническите детайли, които нямат отношение към същността? Зная - така сте свикнали. Така са ви научили от най-ранна възраст. Научили са ви, че всяко нещо има начало и край. Затова ви е буквално невъзможно да преодолеете жестоката инерция на обсебилото ви псевдознание.
А ето нещо още по-любопитно. Още от ученическата скамейка даскалите са се престарали да набият в главите ви, че ако имате някакъв брой числа, то независимо от реда на сумирането им вие трябва винаги да получите един и същи отговор. Да приемете противното, сякаш би означавало да се превърнете в еретици. Но защо, драги мои читатели? Защо толкова лековерно се съгласявате с подобна неочевидност. Лично аз не съм убеден, че реда на сумирането не променя крайната сума. За мен по-естествено изглежда тази крайна сума да зависи от избрания начин на сумиране на зададените ни числа. Досега не съм попадал на доказателство, което да ме убеди в противното. А в училищата и дори в университетите, никой не ми е предлагал такова. Според мен тази ширеща се заблуда се основава на две прословути аксиоми. Първата от тях гласи, че за всеки две числа a и b е предположено свойството a + b = b + a. Това свойство е известно като комутативност на събирането. Втората аксиома се отнася за три на брой произволни числа a, b и c. Тя гласи, че: a + (b + c) = (a + b) + c. Нарича се асоциативност на събирането. Стъпвайки на тези две аксиоми, в случая на суми с краен брой събираеми, се екстраполира, че резултатът от сумирането не зависи от реда на извършване на действията. Но с вас добре знаем, че ако натрупаме достатъчно голям, макар и краен брой оризови зрънца, ще получим образувание известно като купчина. И тази купчина е нещо качествено ново в сравнение с отделните оризови зрънца. Така стоят нещата в живота. Защо тогава в математиката да стоят различно? Не намирам отговор на този натрапващ се въпрос. Когато броят на събираемите е безкраен, то начинът на сумиране е определящ за финалната сума. Това е известно от една теорема на Бернхард Риман. Риман забелязал, че каквото и число да си изберете, то съществува такъв начин на групиране на безбройно многото събираеми, че получената сума да съвпадне точно с това число. Разбира се този удивителен резултат на Риман е валиден при едно допълнително ограничение, но не това е същественото. Същественото е, че:
при безброй събираеми резултатът от сумирането зависи от начина, по който сумиране!
Оставям ви да помислите самостоятелно над тези странни неща и ви пожелавам да откриете, подобно на Риман, че ако събирате наличните си пари в банковата си сметка, то съществува такъв начин на сумиране, който ще ви направи милиардери и то в такъв размер, че да изплатите дори външния дълг на САЩ.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Скъпа Латинка,
Благодаря ти за тези разяснителни коментари. Те ни предоставят една разширена възможност да разсъждаваме над едно от най-големите тайнства на Новия завет - изпитаното от Иисус на кръста след разпването му. -
От Новия завет:
"Господи, Господи, защо си ме изоставил?", (Матей 27:46); “И след като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий.” (Матей 27:35); “И като разделиха дрехата Му, хвърлиха жребий за тях”. (Лука 23:34); „Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм” (Матей 27:43) и др.
Иисус беше невинен, нямаше причина да е на кръста. Той беше предаден и от Своите приятели. Но преди да издъхне, предаде душата си с молитва, като каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят.” (Лука 23:24). Тази молитва показа милостта Му към Неговите убийци и донесе прошка на всички виновни за разпятието. Поради това е голяма грешка да мислим, че Иисус Христос е стигнал до слабост, отчаяние, съмнение и други. -
Честит празник, vega666 (Младен Мисана)! Бъди здрав и благословен от Господа Иисус Христос!
"Господи, Господи, защо ме изостави?"
Това, което Иисус е цитирал, е псалм 22. Фарисеите и тези, които го разпънаха, много добре са разбрали какво Той казва, защото са знаели текстовете наизуст. В псалм 22, се описват детайлните ситуации, които се случват точно едно към едно в Неговото разпъване. С това Той е искал да им каже, че е изпълнил Писанието в пълнота.
Ще посоча няколко примера от Псалм 22, а всеки, който се интересува, може да си го прочете в Библията.
От Стария завет:
"Господи, Господи, защо ме изостави?", (Псалм 22:1); “Хората се взират в мене и ме гледат. Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.” (Псалм 22:18 и19); “Всички, които ме гледат, подиграват ми се, свиват устните си, клатят глава и казват: Той се уповава на Господа, нека го избави, нека го избави, понеже има благоволението в Него” (Псалм 22:7 и 8) и др. -
Бени, Живко, благодаря ви за подкрепата и за хубавите слова, както и за Любими! Живко, благодаря ти също за коментара на материала ми за обущаря Шолц, както и за поставянето му в Любими!
-
Мисля, че го казвах някъде в друг коментар на твоя творба, Шапка ти свалям!
-
Забележителна широта и нестандартност на мисленето имаш, Младене!
-
Благодаря ти за този много интересен коментар, Владимире, както и за Любими! Още древните философи са се занимавали с проблема за количествените натрупвания и за качествения скок до който те водят. Мисля, че пръв в аналитична форма формулира този закон Хегел. В математиката все още не е намерен адекватен начин да бъде изразен този феномен. Рене Том в своята "Теория на катастрофите" прави опит за подобни разглеждания. Те винаги са свързани с прекъсвания на непрекъснатостта. В Теорията на абсолютно сходящите редове все още сумирането не зависи от начина, по който се извършва. Но в Теорията на условно сходящите и разходящите редове това свойство на крайните суми престава вече да е валидно /видно от теоремата на Риман/.
Благодаря за Любими също на Елка Тодорова, както и на Слав Коруба!
Приемете един поздрав от мен:
https://www.youtube.com/watch?v=91sdpOHAU88&list=RD91sdpOHAU88&start_radio=1 -
Мда. Винаги ме замисляш, авторе. Не съм сигурен, че сумирането създава нещо ново, но вероятно е така. И сумата не е равна, а ако е равна, не е идентична на сумираните величини. В диалектиката и в диамата (диалектическият материализъм, който не е измислен от Маркс, както се знае) се предполага, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Това е доста убедително, но математически е вероятно трудно да се изрази. Статията е философска, умна и съдържателна. Благодаря. За външния дълг на САЩ да не говорим - там няма вече числа, нито стойности, само икономическа религия на диктувана пазарна свобода.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Когато към малко прибавиш голямо, малкото става голямо.
Редът на сумиране има значение - в психологичен контекст.
Когато умножиш голямо по малко, се получава голямо.
Когато събереш голямо и малко, се получава голямо.
Когато разделиш първото голямо на второто голямо, се получава малкото.
Пример:
(100 х 1) : (100+1) = 100 : 101 приблизително равно на 1.
Смисълът на трупането...