ТОЛКОВА МНОГО ВЪПРОСИ
Пътник и една вяра - достатъчно описателно, за да стане легенда.
Гласове, просмукани във влажните стени на изба - достатъчно за една романтична революция.
Сълзи изпяти - достатъчни, за да откриеш мъртвородените около себе си..
Мечти, закачени по стените - достатъчни за реквиема на творец.
Има ли достатъчно за всички нас?
Не е ли студено за новата ни любов към смъртта?
Цинично ли е да окачим болката в рамката на поредната илюзия?
Може би е твърде късно за поредните догматични разпятия?
Скучно ли е да отровиш любовта в рекламите между филмите?
По дяволите всичко!
Осъденият на живот има право на последно желание. ...