7.
Пред „Ален мак“ има тълпа. А места в дискотеката няма. Вечният проблем на търсенето и предлагането.
Гената стои настрана. Пуши. Така – на външен вид, здрав младеж. Върви кажи, че е ученик.
- Самотен и беден – подигравателно подмята Камен, изникнал нейде от нищото като дяволче от табакера. До него е Краси. Те също не приличат на ученици. Особено в тия дънкови костюми. Косата на Краси даже стърчи – пънк. Камен, обаче, не си позволява такива демонстрации. Привлекателен, приличащ на слязъл от гланцовата обложка манекен, той се различава от тълпата подражаващи на нещо си пубери.
- Влизаме ли? – казва Камен, когато Гената ядосан му показва три сини десетачки. Нищо, че са от гроздето. Нищо, че той и майка му на тях разчитаха за тая седмица. По-малко месо, повечко хляб и общият баланс ще е постигнат. Не им е първица, я! Но няма да се излага пред това мазно мамино синче…
- И тая паплач иска да влезе – опитва се да се прави на смешник Краси. Точен израз е това „да се прави на“, тъй като казан ...