Пролог
Когато се влюбиш, светът ти се променя. Намираш човека, който с едно докосване те кара да изгубиш контрол, чиято усмивка лишава слънцето от каквото и да било предназначение. Той те вижда такъв, какъвто си и изкарва на повърхността емоции, които си се страхувал да опознаеш. Но той ти помага и ти ставаш по-уверен. Изпитваш нови преживявания, нови радости. Опиянен, се поддаваш на изкушението и се оставяш да му принадлежиш. И когато накрая изгубиш този някой, страдаш. Седиш на прозореца със слушалки в ушите. През стъклото всичко изглежда толкова недостижимо... и все пак толкова близко. Наблюдаваш как сезоните се менят, как времето тече, сякаш това не се е случило, но за теб нищо вече няма да е същото. Лятото ти напомня за топлата му усмивка. Зимата ти напомня за празнотата, която той е оставил след себе си. През есента гледаш как дърветата постепенно изгубват листата си така, както ти постепенно губиш всяка частица от себе си. Дори пролетта ти изглежда груба, самотна и жалка. Той ти ...