Петя и Румен, живееха в квартал на голям град, заедно с дъщеря си Емилия. Двамата родители близо двадесет години бяха работили в различни фирми. Сменяха работата си, трудеха се и на по две места, само и само да получават по-добри доходи, но успяваха да изкарат колкото да оцелеят. Детето растеше, разходите също. Парите трудно стигаха и за да се сдобият с някаква придобивка, трябваше да се лишават от нещо. Годините минаваха бързо. И Петя, и Румен мислеха, че всичко се въртеше в един омагьосан кръг, в който всичко така беше изчислено, доходите да стигат колкото за живот без глад.
Семейството живееше в къща. Сградата беше стара, но с голям двор. Имаше кладенец и две малки постройки за сушина. В годините, Румен, в свободното си време, малко по малко бе оформил двора така, че да има място и за овощни дръвчета и за зеленчуци. Бяха останали няколко квадратни метра свободни, в които Петя гледаше своите цветя. Когато съседи и приятели идваха на гости, те се възхищаваха на красивите рози, на хриз ...