Десета част
ЛЮБОВ
Нахрани ме с любов!
Не искам хляб и вода.
Защо ми е слънцето – имам теб,
моя малка звезда!
Смрачаваше се и коритото на реката приличаше на тунел, от единия край на който се оттича денят, а от другия приижда нощта – мъглива и потайна.
Жабата излезе на равното и изведнъж пак изсветля. Обърна се да види вира, но гъсталакът затулваше всичко: и реката, и отсрещния бряг, а с тях сякаш и спомена за един друг живот. Междà между два свята. Като да не е било. Или да е било сън.
Отрупани с плод овошки: сливи, ябълки, дюли, круши... Някои от клоните на ябълките подпрени с чатали – да не се скършат – така натежали!
Царевицата необрана, ама прекопана. Някъде между редовете се жълтеят и белеят тикви.
Половината люцерна окосена, до нея черна угар.
Нагоре по баирите ливадите чисти, равни, окосени, ама купи не се виждат – сеното прибрано по сеновалите. ...