Седма част
ЖИВОТЪТ
Много сили изгубих, за да бутам водата.
Късно разбрах – тя и така си тече –
не е нужно това на реката.
Не може да се каже: „Жабата бързо закрачи по пътечката, която води към къщата на Добрия горски“, защото и децата знаят, че жабите не крачат, а подскачат. И така, Жабата на подскоци се упъти към заветната цел, но възникна един много сериозен проблем. В главата ѝ започнаха да нахлуват на вълни разни много сериозни и важни мисли. Но понеже не вървеше, а подскачаше, не беше възможно да се съсредоточи. Знаете как е. Не е възможно хем да скачаш, хем да мислиш. Затова и много деца скачат на въже – за да се отърсят от мислите и грижите, с които този напрегнат и труден живот ги затрупва.
Спря под един дрян. Отначало реши да легне, но след това си спомни, че Буда е направил своите прозрения под смокиновото дърво в седнало положение, затова кръстоса крака в поза Лотос и даде простор на мислите си. Въпросът, който не ѝ даваше покой, не беше за кокошката и яйцето или духа и мате ...