Dec 17, 2014, 11:23 PM

Това, което болката завеща на щастието ми... 

  Prose » Letters
993 0 0
3 min reading
Да оставиш кални следи из целия си апартамент, и да наречеш това на пода
не „трагедия”, а „изкуство”...
Да оставиш трохи на терасата си. Всяка сутрин. Знаейки, че в твоя квартал НЯМА врабчета...
Да оставиш бонбонки – от тези, дето са взели шареното на последната ти мечта, и да ги стискаш в ръката си, докато върху нея не се отпечата дъга...
Да оставиш собствената си личност да се разтвори в чуждата като танца на червена боичка в чаша вода.
Да оставиш няколко капки мед по долната си устна... за всеки случай... ако хубавото време тръгне да я целува...
Да оставиш привилегията да си нормален пред смелостта да си малко повече от това.
Да оставиш само аранжимента на някоя песен, за да я пееш в колата си. Фалшиво. И така да пееш на отворен прозорец, докато не ти се прииска да караш със затворени очи...
Да оставиш не старите си проблеми, а старото си отношение към всеки следващ нов проблем...
Да оставиш нещо от шоколад да превземе цялото ти съзнание...
Да оставиш несъвършенствата ти да бъдат то ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Дачева All rights reserved.

Random works
: ??:??