Преминаха още едни избори и сега нищо не може да ни спре да продължим да обвиняваме държавата, нищо не ни пречи да бъдем един Кристо – той се смята за успял, ние защо да сме по-долу от него, той се е отрекъл от предците си, защо и ние да не го направим. Колко пъти всеки от нас е казвал „тъпа държава“, не е ли така по-лесно, за да продължим, вината не е наша, на държавата е. Държавата отгледа това поколение, което замина по-света, какво общо имаме ние, държавата възпита такива ценности в нашите наследници, какво общо имаме ние. Държавата е скапана, системата е порочна, властта е корумпирана, какво общо имаме ние. Ако зависеше от нас, нещата щяха да са различни, само да зависеше от нас. Ето например онзи невзрачен човечец, който едва избутваше поредния клас, който никой не забелязваше, днес кара хубава кола, хората се въртят на пръсти около него, казват бил неграмотен, натрупал парите си по неясен начин. Скапана държава! Защо аз не съм на неговото място? Само да се докопам до властта, ще ...