Сега ще ви разкажа за един младеж, който много обичаше да скита из планината с раница на гърба и да се любува на красотата й през всеки сезон .Казваше се Стефан и живееше с родителите си в един голям град. Градът беше много шумен, препълнен с коли, прашен и неуютен, а хората се държаха доста невъзпитано, не се уважаваха един друг и рядко си помагаха. Стефан дружеше с няколко други момчета, учеха заедно и понякога ходеха на кино или на кафе. Но той не подозираше, че в повечето случаи така наречените му приятели просто го използваха. Започна се от домашните и задачите, които той винаги пишеше сам, а те преписваха от него . После все някой си забравяше парите за билет за киното или не му стигаха за такси. В сладкарницата нарочно си брояха стотинките и все не им достигаха по няколко за сметката. Стефан махаше с ръка и плащаше вместо тях. Не че родителите му бяха толкова заможни, не. Наистина, нищо не му липсваше, но и той още от юноша ходеше да работи след училище вместо да се шляе. Вече б ...