Телефонът ми звънва, докато пуша цигара след края на смяната. Поглеждам екрана. Непознат номер. Изведнъж нещо започва да ме човърка. Незнайно защо ми се струва, че ще е голяма грешка, ако вдигна. Секунда по-късно се отърсвам от лошото предчувствие и приемам обаждането.
– Ей, гълъбчета, как я карате? – стържещ мъжки глас, който ми е познат, само дето не мога да се сетя откъде.
– Какво? – отвръщам притеснено.
– Попитах дали си живеете добре двамката. – Нейният мъж! Но той трябва да е в затвора! Как е възможно… – Ти да не си глътна езика бе?
– Не желая да разговарям с теб.
– Чакай, чакай, да не вземеш да затвориш. Имам да ти кажа нещо важно.
– Я се разкарай!
– Знаеш ли, започваш да ми ставаш симпатичен. Вече съжалявам, че те гръмнах, честно ти казвам. Ти си просто един глупак, щом си позволил на тази курва жена ми да ти завърти главата.
– Не говори така за нея, гадино! Заслужаваш да гниеш в затвора до живот заради това, което й стори.
– А, тук не е чак толкова зле, да знаеш. Но да не се з ...