Nov 19, 2017, 5:50 PM

Този път няма да ти се размине 9 

  Prose » Narratives
1635 3 0
5 min reading
Времето, прекарано в ареста, ме е изтощило както физически, така и психически. Срам ме е не толкова за стореното от мен, колкото за глупашката ми убеденост, че е виновен мъжът й. Хубаво е, че поне ми се размина затворът. Но трябва да плащам обезщетение за нанесена лека телесна повреда. Шефовете ми в болницата са ми вдигнали мерника, нищо чудно да ме уволнят. Така е като действам първосигнално. А се оказа, че совите не са това, което са. Ха, ха.
От колегите съм разбрал какво точно се е случило. Карала след някакъв камион. Онзи набил рязко спирачка. Тя успяла да спре, но джипът зад нея–не и я засилил в каросерията на камиона.
Оправили са й скулата, но проблемът с вратните прешлени е сериозен и е довел до двигателни нарушения. Ще ми се да вярвам, че всичко ще се оправи. Ще ме пуснат скоро, така казва адвокатът. Скоро ще мога да я видя. Имам чувството, че ако съм близо до нея, всичко ще се оправи на мига.
Нямате представа колко е гадно в ареста!
Пускат ме. От една страна ми е хубаво, че съ ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хийл All rights reserved.

Random works
: ??:??