Този скапан Нет
Регистрирах се в сайт за запознанства. Реших да търся нещо. Какво ли щях да открия там? Нещо точно определено, или определено точно нищо не търсих? Не мина много време и попаднах на един профил. Без снимка, без име. Просто нищо. Стори ми се доста интересно. Реших да пиша. Пратих усмивка. Получих усмивка, и така. Ето едно познанство. Щеше ли да има някакви последици от него? Какво е нещото зад профила? Нямаше значение. Просто си разменихме Кю-то, както се разменят телефонни номера. Започнахме да пишем, да се опознаваме.
Ето как контактуваме, снимки, думи, много думи. Силни, каращи ни да се замисляме. Истински, понякога шегички. Понякога водещи до сълзи. Няма глас, няма образ.
Ние сме се превърнали в елементарни частици от този скапан нет. Застанали пред стени от клавиши. Клавиши, чиято комбинация може да те принуди да се разголиш, или да се скриеш от всичко. Застанали пред не знам си колко милиона километрови кабели, които делят хората. А хората в действителност са на поглед разстояние един от друг. Застанали пред друга, стъклена стена, показваща ни нещо. А ти искаш да минеш зад стената. Да усетиш аромата. Да погалиш. Да чуеш. Да живееш. Застанали сме пред друга стена. Тя има малко око. Виждат ни другите както ни покаже тя.
Ах, този скапан нет. Ще можем ли да прескочим тези стени? Ще бъдем ли свободни?
И все пак сме тук. Може би ще получим отговор.
Някога. Може би... може би...
© Николай Стойчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И в реала, и във виртруала, все сме си едни и същи - искрени или лъжовни, раними или непукисти...зависи на коя спирка ще слезеш...Това са две страни на една и съща действителност, с едни и същи участници. Чистота на реала или виртуала зависи от духовната чистота на всеки един от нас.
-
Много си прав.Дали стените с очите казват всичко?
Когато двама дишат един и същи въздух , то и въздухът
носи послания, близостта е хубаво нещо,хубав разказ. -
дам,то всичко май е едно 'може би'.не само нета,обаче е преграда,някои хора и без нета се 'справят добре'в това отношение.по повод на това,нещо от мен.........сълзите свои спираш и чувствата-прикриваш.пред себе си,от страх,стена издигаш,която после сам не можеш да преминеш........
-
Браво,разказа ти е страхотен
-
Ах,този скапан нет наистина. Така се заплесваш понякога,че забравяш,че си във виртуалната реалност и приемаш всичко прекалено истинско.Това само хората го можем.Хубав разказ,макар да ми напомня повече на есе.
-
може би...
-
Хммм, размисли ме...!
Много актуална тема! -
Хах!!! Поздравче и 6!
-
Много е интересно като тема,хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
