Jul 28, 2024, 10:28 PM

Трафикът (Разказ) 

  Prose » Narratives, Others
275 2 5
4 мин reading

                                                            Марая плачеше и скимтеше тихо в черната кола. В нея, освен младата жена, бяха двама мъже. И докато единият шофираше, другият поставяше под наблюдения действията на Марая, хванал в ръката си един колан. Достатъчно бе да го разлюлее и тя се плашеше.
                                                           Черна нощ. Такава, каквато никога не беше. Марая ронеше своите сълзи тихо и тайно се надяваше на чудо: полицията да я намери и да арестува похитителите ѝ, или някой, който просто да я спаси от тях, дори ако беше напълно непознат.
                                                           С поставено тиксо на устата и завързани китки с въжета, Марая не можеше да направи абсолютно нищо. Тя трепнеше цялата от страх. Но още повече трепна, когато единият мъж ѝ проговори ехидно:
                                                        - Извеждаме те извън България! Ще работиш за нас! Ясно ли ти е?!
                                                         Марая се опита да нададе своя вик, но тиксото ѝ попречи, също както страхът ѝ.
                                                        Марая бе отведена надалеч. И още първата вечер... ѝ намериха ,,работа"- клиент, който даде мръсни пари на мъжете, който я бяха отвели насила и надалеч от страната. Щеше да спи с нея. И него не го интересуваха сълзите ѝ. Той слушаше нагона си.
                                                        Първата вечер мина като кошмар за младата жена. Тя бе заключена и ден, и нощ в една тъмна малка стаичка с един прозорец и врата, която се отваряше само когато идваше поредния клиент. И когато той я обладаваше насила и с нагон, тя плачеше и викаше за помощ. Но никой не ѝ се притичваше на помощ. И когато мъжът-клиент приключваше своята отвратителна работа, той плащаше със своите мръсни пари на мъжете-похитители.
                                                      Една вечер дойде поредният ,,клиент". Мъж, обикновен на пръв поглед. И щом Марая го видя, тя се уплаши за пореден път.
                                                     Настъпи поредната вечер, в която Марая мислеше, че ще я насилят отново. И когато оставиха нея, и мъжът насаме, той започна да се приближава до нея- бавно, но дръзко.
                                                   -Моля те...не ми го причинявай, не искам!- проплака Марая. И в същия момент мъжът постави внимателно ръката на бузата на лицето ѝ, след което той ѝ проговори:
                                                   - Хм, нима си помисли, че Тошко ти може да те насили, така ли, Мари?
Мъжът погледна в очите Марая и тя осъзна- това бе Тошо, някога момче, с което бяха в един клас в училище.
                                                   -Тошо, какво правиш тук?-проплака отново Марая, този път от радост, че вижда познат. -Как? Как разбра къде съм? Или...и ти ходиш по такива места?
                                                   -Мари? Погледни ме още повече в очите! Мари...не ходя по такива места, никога не съм ходил. Аз...аз дойдох тук, за да те спася!- изрече мъжът, прегръщайки силно жената.
                                                  -Но, как? Как разбра къде се намирам и какво се случва с мен?
                                                - О, Мари... Когато завършихме училище, ти спря да искаш да излизаш с компанията. Усетих, че нещо нередно се случва с теб, но не посмях да повдигна темата. Виждах, че нещо ти става. Започнах да работя с полицията , също така. И когато те видях онази нощ с онези двамата, нямаше как да не тръгна след теб! Повярвай ми...повярвай ми, Мари!
                                                 -Кога тръгна след мен?
                                                 -Още веднага! Тръгнах с колата след теб, но карах внимателно, за да не ме забележат, че те следвам! Звъннах и в полицията! Все пак- колега им съм! А и...Мари?
                                                 -Тошо?
                                                -Един истински мъж защитава това, което му е ценно на сърцето, включително жената, която обича и го е спечелила! Хайде, тръгвай с мене!
                                                С тези думи Тодор хвана ръката на Марая внимателно и я стисна съвсем леко. Извади от джоба на панталона си пистолет. Отвори вратата и се огледа за врагове. Нямаше. Двамата тръгнаха след своето бягство. И когато Тодор виждаше човек от хората-трафиканти, той ги застрелваше.
                                                Стигнаха до още една врата, която обаче бе заключена.
                                               -Мамка му!- изпсува Тодор. Мари проплака. Тодор отново проговори на любимата си:
                                              -Всичко ще се оправи, Мари! Ей сега ще се оправим!
                                              Тодор разби вратата с крак. Стисна пръстите на Марая и двамата побегнаха към свободата. Полицията ги чакаше отпред.
                                            -Браво, колега!- поздравиха го полицаите. А Тодор им посочи къде бяха мъжете-трафиканти. И докато полицията ги залавяше, Тодор отведе Мари. Качиха се в неговата кола и потеглиха към България. И на границата, докато чакаха своя ред, той не се стърпя и я целуна, прошепвайки:
                                           -Моята принцеса... Прости ми, че не схванах ситуацията каква е навреме! Обичам те, Мари, но ако ти не изпитваш същото към мен, ще те разбера...
Марая, вместо отговор, го целуна обратно, и каза:
                                         -Тошо? Още откакто бяхме съученици, аз изпитвах симпатии към теб... А и...ти си моят герой! Благодаря ти, че ме спаси!
                                         -За нищо, принцесо! - Тодор хвана ръката на Марая и превключи лоста на колата. Прибираха се у дома- като щастлива влюбена двойка.

© Ралица Стоянова All rights reserved.

The work is a contestant:

Пълен обра̀т »

9 Position

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хм ... Tangerine ... имаме разказ, имаме герои, имаме фабула, имаме екшън ... следя перипетиите, чета как героите се борят, имам си мои лични асоциации, когото никого не интересуват и дори за себе си ги игнорирам, защото се потапям в четене и съпреживявам с главната героиня неволите, страданията и надеждите и ... тя ми става пределно симпатична като героина и изведнъж - чета, че тя била 'млада жена' с някакво префънцунено име, което директно го чувствам като заповед от автора да я харесам .. А иначе Tangerine, аз се ограничавам само в разказа и не е нужно да ми обясняваш, че можела да бъде космонавт или модел ... ТЯ е главното действащо лице и за всеки читател ще е ясно, че става въпрос за НЕЯ ... какво обезличаване, какви паспорти ... Специално за имената и съпътстващите асоциации имам разказче, което вероятно ще ви бъде интересно да прочетете - https://otkrovenia.com/bg/proza/triygylna-istoriya
  • И не само, че няма проблем с името Марая, а даже е идеално. Създава се алюзия, че момичето би могло да бъде следващата Марая ако например е мечтала да бъде певица, и ако не й се беше случил този ужас. Нещо подобно има и във филма "Закрилникът".
  • Не виждам проблем с името Марая. Нито с асоциациите добър-лош. Само с едно местоимение "тя" за главната героиня авторката би застанала на страната на похитителите, които след като отнемат паспортите на жертвите едва ли се интересуват толкова от имената им. Това допринася повече за тяхното опредметяване. Затова трябва да се подчертава по всякакъв начин, че това са човешки същества, които не заслужават подобни мъчения! Поздравления за творбата и позицията, още повече заради крехката възраст на авторката.
  • Като идея разказът е добър, екшън и както се полага 'добрите' наказват 'лошите'. Обаче не трябва да го публикуваш веднага, остави го един ден да втаса и после - като обикновен непредубеден читател го прочети и се запознай с героите. Веднага ще забележиш, че авторът, който трябва да е невидим, е предварително сложил етикетите 'лош' и 'добър' ... това, което самият читател сам ще определи за себе си без да му подсказват. На места има двусмислие, което също затруднява четенето. И не на последно място - Марая (Кери) веднага събужда странични асоциации ... избирай някакво по - обикновено име (е, не от най простите), защото към всяко едно име веднага се лепват странични асоциации ... най - добре е да напишеш просто 'тя'. За съжаление, тъй като разказа участва в конкурс, не е позволено да бъде редактиран ... Успех 😎
  • Този разказ не е добър: изреченията са неясни или претрупани. Пример: “Тъмна нощ.” Нищо не казва, освен че нощта е тъмна. Няма действие. “Превключи лоста на колата.” - с лоста се сменят скоростите, самият лост не се превключва. Има и още. Мисли преди да пишеш, и редактирай преди да изпратиш нещо за публикуване. 👍
Random works
: ??:??