Тя се опита да си спомни коя е, но не успя. Потискащото чувство, че личността й се е разпаднала на парчета като изтървана от високо ваза обаче бързо се стопи, благодарение на медикаментите. Унесена в неспокойна дрямка, тя престана да напряга измъчената си глава. Така бе много по-хубаво, много по-спокойно.
Идването на вечерта бе съпроводено от нови залпове нетърпима болка. Вече не просто искаше да дойде краят, а копнееше за него, независимо какво щеше да я чака там някъде в отвъдното. Нямаше начин там да е по-зле. Дори вечното нищо бе за предпочитане.
Пак се опита да мисли, но само за да мине по-бързо времето до получаването на поредната доза обезболяващи.
И тогава, за своя огромна изненада, си спомни коя е. Кремена Андонова, на 37 г., софтуерен специалист. Имаше ли изобщо някакво значение това? Знаеше, че ще умре, усещаше с цялото си същество, че e пътник. Но единственото, от което се страхуваше, бе мъките да не се проточат.
Дишаше трудно, въпреки животоподдържащата апаратура. Всеки оп ...