- Хей - събуди ме вече познатото сръчкване в ребрата. - Събуди се!
- Събудих се - дори без да се намуся обявих. - И целия съм в слух... за сега.
- Хм - изхъмка Ръмжачът. - Остани още малко буден.
- Слушам - изкозирувах с възглавницата в ръка.
- Днешният урок - започна вълкът: - Гласи следното - "Не си струва да бързаш, щом така и така си закъснял."
- Хм - сега бе мой ред да изхъмкам. - Това не е ли малко спорно твърдение?
- А кое на този свят не е спорно? - отговори с въпрос на питането ми той. - Хайде лек сън.
Събудих се от безмилостно измъчващата ме жажда, докопах бутилката минерална вода, която се оказа в близост до мен и започнах жадно да пия...
- Хей - някой ме сръчка точно в този момент.
- Ау! - стреснах се аз и намръщено попитах: - Не си ли чувал, че когато човек пие вода, дори и змията не го закача?!
- Змията е мъдро създание - каза Ръмжачът и недоволно изтръска малко вода от дясното си ухо.
© Стоян Вихронрав All rights reserved.