– Трябва – възрастната жена така произнесе думата, че младият лекар преглътна мъчително – да дадеш хапчета на моя Киро. Иначе… – пак замълча за минута. – Ще се хвърля в реката.
Монката мълчеше и чакаше. Жената също не продумваше. А въздухът трептеше.
– Какви хапчета? – накрая събра смелост да попита тихо Емануил, пребледнял.
– Против мъжкарство – още по-тихо отговори жената и пак развърза забрадката си.
Монката се вцепени. Стана и обиколи бюрото – по часовниковата стрелка и обратно. Знаеше характера и на двамата. Ако послушаше баба Елефтера, бай Киро щеше да му види сметката. Ако не я послушаше, отиде му името на доктор. Припомни си думите на стария доктор Георгиев, че лечението е магия и включва задължително лекарства плюс общуване между лекар и пациент. Скъсаше ли се доверието между тях, отиде конят в реката. Името му бе вързано на примка и чакаше доктора да измисли как да го спаси, преди сам да се обеси от глупост. А гарванът го наблюдаваше присмехулно.
– Ела утре сутринта, ще оправ ...