Обичам да чета книги. Още в началните училищни години с лекота надхвърлях задължителния, летен списък и се опитвах да се напъхам в „неподходящи” за мен (според библиотекарката) литературни сфери. И от тогава, смея да твърдя, книгите ми създадоха един свят, в който бягах от нерадостите около мен и ми дадоха амбиция да се измъкна от тях…
И сега, вече като по-възрастна, употребявам всяка свободна минута за четене. Сутрин и вечер докато пътувам почти час в електричката към и от работното си място, сядам и изваждам книгата, която разнасям в дамската си чанта.
Вдишвам аромата на печатарско мастило, методично пътувам с поглед по страниците с нетърпеливо очакване какво ли се крие от другата страна.
Като бяла гарга съм сред всички, които покрай мен са вперили зомбирани погледи в екраните и лайкват, зумват и скролват важното за тях.
Скоро си купих нова книга от неизвестен за мен автор със заглавие „Истории за всекиго”
Онзи ден бързичко (за едно отиване и връщане ) преминах през първия разказ. Пр ...