„Питам се: всъщност, какво правя тук!
Значи може „успешно” да се завърши учебна година, без да се учи!
Така ли ще изглежда нашето „обучение” и следващите две години!
„Пребиваваш” няколко години и получаваш диплома!”
*
Тези въпроси с удивителни знаци не ми дават покой…
Не мога да приема формално отношение към съдбата на хора!
Твърде много ми струва присъствието в този институт, за да остана безучастен…
Не сбърках ли… прав ли ще се окаже Чипев?
Основателен ли е бил страхът ни от „промяната” на преподаватели?
Как да се примиря с безотговорността на една администрация!...
Тайно завиждам на колегите, на тяхното, макар и привидно безгрижие… ...