- Хей - някой го сръчка в ребрата. - Събуди се!
- Ммннммнф - измуча спящият и се обърна на другата страна.
- Събуди се, де! - явно ръчкащият не мислеше да се отказва току така.
- Оф! - изофка спящият и закри очите си с лапа.
- Събуди се! - настояваше натрапникът. - Искам да ти кажа нещо.
- Ох, добре де - въздъхна Ръмжачът. - Какво е това толкова важно нещо, което искаш да ми кажеш?
- Не съм казвал, че е важно - възразих аз и усмихвайки се малко гадничко добавих: - Исках само да ти кажа, че разбрах предишния урок... *

* Виж "Втора производна на Вълчата Истина"
-----
- Пет - каза Но Щен Вълк.
- Шест - възрази Ко Та Рак.
- Пет! - не се съгласи с приятеля си вълкът.
- Шест! - държеше на своето котакът.
- Гар Ван? - обърна се за трето мнение към сенчестата Вълк.
- Четири - отговори тя.
- Хм - вълкът и котакът се спогледаха, а после възкликнаха в един глас: - Нееее!
- Шест! - повиши тон Ко Та Рак.
- Пет! - настояваше Но Щен Вълк.
- За какво спорите? - попита Сянка този, който влезе в този момент в стаята.
- Колко кутии сладолед изядохме?! - обясни му Ко Та Рак. - Шест.
- Пет! - каза вълкът.
- Яли сте сладолед без мен?! - възмути се не на шега Сянка. - Срамота! Подайте насам една кутия.
- Свърши - осведоми го Гар Ван. - Имахме само четири кутии и ги изядохме всичките.
- Пет - каза Но Щен Вълк.
- Шест - настоя Ко Та Рак.
- Все тая, нали е свършил - намуси се Сянка.