Mar 11, 2010, 1:27 PM

Три минути от живота на една русалка 

  Prose » Narratives
1098 0 1
1 min reading
Давеше се. Не можеше да диша. Дробовете ù пареха, очите ù пареха, всички я пареха.
39.9 - не е на добре. Увиха я в мокър чаршаф, започна да се тресе и да се мята. Не ù стигаше, водата не ù стигаше. Чаршафът я жулеше, пареше, пареше... белите ù дробове закрещяха, натикаха ù тръба в устата, а тя я давеше. Бяха пълни с вода, а водата не ù стигаше, въздухът не ù стигаше, животът не я стигаше. Мяташе се като риба на сухо, смучеше влага със всяка пора, не стигаше, не мигаше. Беше се облещила страшно. Стъклен поглед, прорязан от червени ручейчета, като натрошено огледало. Грозно, сухо, страшно. Прашно, беше толкова прашно, не вдишваше въздух, а прах, прах, страх.
Двустранна бронхопневмония, двустранна, тристранна, всестранна, все странна. Глупости значи, глупаци, глупаци, пневмонията е за слабаци. Дайте ù това, дайте ù онова, а накрая изгоря, умря, умря. Вода, тъпаци, ВОДА!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Градинарова All rights reserved.

Random works
: ??:??