Три ракети и перо.
Глава трета
Слънчев януарски ден. Сняг почти няма. Тук таме по северните склонове на Кенана, са останали малки купчинки от Новогодишната снежна буря, връхлетяла града на 30 Декември, за да може Дядо Мраз, летящ на шейната с впрегнатите елени, да зарадва децата на този мирен и гостоприемен град. Само четири дни по-късно, южното слънце възвърна усмивката на лицата на възрастните, докато децата бяха тъжни. Слънчо ги беше лишил от радостта на боя със снежни топки и веселото спускане с шейните кормилачки по склоновете на хълма.
В дома на часовникаря Ованес, се готвеха да посрещнат скъп гост. Танти Мари беше готова с манджите и десертите, но мъжът й беше затворил дюкяна рано, рано и се моташе в краката й, като вардиянин, който дебне палави деца, да не направят някоя пакост.
Мастиката в бузлука беше побеляла като брадата на равина Мордехай. Въпреки изричното условие гостито да мине без алкохол, Ованес беше решил да предложи на скъпия си гост поне капка от заарската мастика, ...