V.
Кръчмарят ни чакаше.
На масата – да казвам ли, че беше под асмата, до чешмата, в коритото на която се плакнеше дамаджанка с вино?
Седнахме, сложи големите чинии със сармите. По три сарми във всяка съдина. Нормални селски сарми – по два юмрука всяка.
И глинена паница с кисело мляко. Лъжица в него – стърчаща като...Добре, ще спестя сравнението...
Хапнахме, пийнахме, разприказвахме се.
Само дето се ядоса, като чу по колко ни е дала ракията.
“Бе тая луда ли е? Навсякъде е по три лева, тя 3,50 иска...Момчета, на ви един и петдесет, аз ще си ги взема от мъжа й...Ама и той като я свие...”
Та си говорихме хубаво, всякакви истории ни разправи, ние с Огито слушахме внимателно – че нали сме от тоя край, знаем си етикета /аз съм от Бяла Слатина, Огито от Плевен/.
Ние пък разказахме някои наши истории.
Например, как в Радиново, Пловдивско, бяхме настанени през къща до казана.
И, който отиваше или се връщаше – все се отбиваше на лаф моабет. ...