Косите на Вероника
Живяла някога на света прекрасна девойка. Тя имала очи дълбоки и ясни като планински езера, устни – розови пъпки през май и вежди – лунни сърпчета. Кожата ѝ искряла като девствен сняг. Тялото ѝ грациозно се полюлявало -същинска тръстика под напора на плачещия вятър. Девойката се казвала Вероника. Най-красиви били косите ѝ. Гъсти, с цвят на слънчогледов мед, леко вълнисти, с ухание на билки, меки и гальовни като майчина милувка. Вероника била единствена дъщеря на строг и деспотичен владетел. Майка ѝ починала още когато тя била малка. Баща ѝ, твърде зает с държавните дела, наел бавачка,която да се грижи за момиченцето. Когато Вероника порастнала, за красотата ѝ заговорили навред. Млади и стари, бедни и богати,учени и невежи. Всички въздишали по нея, щом зърнели лика ѝ поне веднъж. Мнозина могъщи царе от целия свят пристъпвали прага на двореца,за да я искат за жена, но баща ѝ бил непреклонен.”Вероника е още много млада за женитба. Нека порасне, пък тогава ще видим...” – ...