Тридесет крачки до Америка
Четири след обед декемврийско време. Здрачът вече захлупва селото. Бай Денчо облича шубата, нахлупва шапката със свалени наушници и тръгва на поредната си разходка из селото.
Та той по цял ден е в къщи. Не че няма домашни работи, които да свърши. В селска къща и селски двор винаги има с какво да се захване. Но ето - рече да си насмогне в резитбата на овошките – не става! В градината мокро, кално. Времето едно такова мърляво, ту преръмява от време на време, ту мъгла се спусне. А и сняг няма. Ако завали, пък и да понатрупа, с удоволствие ще е навън да разрива снега, да се поразкърши. Сега единствената му гимнастика е цепенето на дърва за печката. А в стаята – ту пред телевизора, ту на компютъра.
Когато сърфира из нета, напоследък често му изкачат досадни реклами, които му натякват за ползата от десет хиляди крачки. Дразнят го, защото и без тях е наясно, че обездвижването потиска и смазва физически и психически. На него планинските пътеки са любимото му хоби. Но ...