Трилистна
Гъстата мъгла покриваше в непрогледно було всяка част на улицата. Сивият облак висеше над всички, сякаш за да сломи зрението им и да го подчини на една безсрамна късогледост. Мъглата е определено един от най-отегчителните природни феномени. Тя забавя времето, но без има определена цел. Дори и възпрепятства съзерцаването на всичко наоколо, в което някой поет с време за губене ще намери нещо за съзерцаване. Този безличен облак, който не носи никому наслада. Един източник на досада и неразбиране. И все пак тя е там. Мълчалива и кротка. Нежна. Някак неразбрана и недооценена. Дали е само дрипаво перде или зад неприветливата външност на мъглата се крие един ефирен воал. Тя ли крие от нас света или ние обвиняваме нея, че не го виждаме. Мъглата пречи ли ни или ни спасява като ни дава обект, който ние да можем да виним като пречка. Едно невинно дете изкупителна жертва на нашия яд, на нашата късогледост. Горката природа. Тя е от значение за нас, само ако виждаме в нея отражение на душе ...