Тя крещеше истерично.Беше застанала на вратата на стаята и крещеше.Той не слушаше думите, те винаги бяха едни и същи и повода беше един и същ.Тя крещеше и звукът на гласа и се впиваше в съзнанието му.Стана, отиде до нея и я удари през лицето.Леко я удари, ако я беше ударил силно сигурно щеше да я убие.
Тя остана с отворена безмълвна уста и очите и се разшириха от изненада, обида и учудване примесено с болка.Замлъкна и се разплака.
Той се усмихна.Продължаваше да стои пред нея след като беше замахнал и се усмихваше, а погледа му беше някъде в далечината.
Това я потресе.Мълчаливо се обърна и излезе от стаята.
Той се върна на креслото, седна и продължи да си гледа телевизия.Какво облекчение, беше тихо.Някъде от далеч и почти приглушени се чуваха хлиповете и.Това се понясяше някак си.След половин час щеше да спре.
Вече не му се гледаше телевизия, в мисълта му се завъртя спомена за един трилър от преди година, там героинята беше вързана и крещеше по същия начин, а главния герой я гледаше и у ...