ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА:  ГЛАВА ПЪРВА,ДРАКОНЪТ И МОМИЧЕТО С ПЕПЕРУДЕНИ КРИЛА

- Вито, Вито, защо не спиш, вече е много късно!

- Кой ми говори? Никого не виждам , защо не се покажеш?- и малкият Виктор седна в леглото си и се заоглежда наоколо. Всичко си беше на мястото, не се виждаха дори допълнителните нощни сенки , които малко го плашеха.

- Погледни нагоре, към вентилатора!- обади се отново нежното гласче. Момчето вдигна глава и зяпна от учудване. На едната от перките на вентилатора се люлееше  люлка от пъстър шал и в нея седеше малко момиченце, колкото куклата на приятелката му от детската градина, София. Беше облечено в червена ефирна рокличка на бели точки, а на гърба си имаше почти прозрачни пеперудени крилца.

- Коя си ти и как влезе тук?- попита момчето - Не знаеш ли, че е опасно да си там, ако бях пуснал вентилатора, какво щеше да стане с тебе?

 - Но ти не го пусна, защото не обичаш да ти шуми!- засмя се момичето.- Аз съм Ванина, феята, която целува децата, за да заспят! Всяка нощ обикалям и целувам децата, които още не са заспали и се въртят или плачат в креватчетата си. Идвах при тебе вече няколко пъти , без да ме видиш в тъмното,но ти продължаваш да не заспиваш и затова реших да си поговорим малко.

- Но защо трябва да се спи толкова много? Цяла нощ сън, това е дълго, а аз искам да видя моята звездичка! Мама каза, че тя непременно ще се покаже на прозореца и ще ми намигне, но аз още не съм я видял! А ти защо не ми разкажеш за себе си? Коя си, кой ти даде тия красиви крилца и какво е да можеш да летиш цяла нощ?

- О, боя се,че моята история няма да е много весела, Вито! Аз съм дъщеря на Родия, прочутата лечителка, която лекува с отрова и не може да целуне никого, ако е здрав. Тя дълги години не се решавала да си роди дете, защото се страхувала, че неволно ще го убие. Но един скулптор, който работел близо до лечебницата, й направил желязна маска, която тя не свалила от лицето си, докато ме отглеждала. В замяна на възможността да стане майка, тя трябвало да ме обрече на необикновена мисия. Аз трябва да целуна толкова хора, колкото тя би целунала през живота си, ако не беше наполовина скорпион.И сега аз много се старая, но ти наистина ме затрудняваш, почти всяка нощ съм при тебе!

- Но как така, зачуди се Виктор, значи, тебе майка ти не те е целунала нито веднъж?

- Да , Вито , нито веднъж...- и от очите й се отрониха две бистри сълзи, които заблестяха на светлината от звездите.- А аз съм целунала толкова деца...

- Тогава...може да помоля мама да те целуне! Да, ей сега ще я извикам и тя ще се съгласи! Така ще те целуне най- хубавата майка на света!

-Не, Вито, не я викай, все едно, тя няма да ме вижда, само ти можеш! За нея ще съм нещо, което си сънувал...- и сълзите капнаха точно върху бузата на Виктор.- А сега ще ми кажеш ли само звездичката ли е причина да не спиш?

- Не, Ванина , има и друго. Но се закълни, че на никого няма да кажеш!- и след като момичето направи това, той продължи- Не мога да заспя, защото си мисля за Златолистната вишна. Аз и братята ми трябва да намерим една от пръснатите й по света костилки и да я засеем, защото сега на земята няма нито едно дръвче от този необикновен вид!

- Дори не съм чувала за такова нещо. Но ти откъде знаеш? Да не би и това да си сънувал?

- Не, Ванина! Всичко започна с един шоколад, който баба ми донесе от Прага. На обвивката му беше нарисуван драконът Рудолф, който живее в шоколадената фабрика, а тя пък  е построена на мястото на замъка Пескар. Той я охранява , за да не открадне някой рецептата за шоколада. Всички си мислят, че  е само легенда, но той се крие през деня като се слива с голямото дърво в двора, а нощем обикаля и бди.

- А ти откъде знаеш това?

- Когато се вгледах в картинката, той внезапно ми намигна, после въздъхна и леко се усмихна. Направи ми знак да си мълча и през нощта ми разказа за себе си. Ето какво ми каза:

      РАЗКАЗЪТ НА ДРАКОНА РУДОЛФ

 „ Живеех много дълго в един замък в Бохемия, замъкът на рицарите Пескар, където за мене се разказваха най- различни истории, верни и неверни. Никой не беше ме виждал, но пък всички вярваха, че съществувам, а аз си живеех тихо и кротко, само понякога си открадвах нещо за ядене от кухнята на замъка. Така беше, докато най-малкият от тримата братя- рицари, Антон Пескар, тръгна да ме търси. Беше много наблюдателен и умен и аз знаех, че  едва ли ще мога да се крия повече, въпрос на време беше да ме открие. Всъщност, така и трябваше да се случи , защото беше настанало време Антон да се отправи на дълъг път и да намери Златолистната вишна.

  За нея знаех от древните хроники, които бяха скрити в едно празно драконово яйце. Преди много години аз го намерих, помъчих се да го стопля, защото мислех, че от него може да се излюпи малко драконче и да не съм съвсем сам, но това нямаше как да стане. Всъщност, аз нямах опит с яйца и един ден една врана жестоко ми се присмя, че чакам от празно яйце да се излюпи драконче. Реших се да го счупя и така намерих каменните плочи с хрониките, написани на древен драконски език. Според тях, хората на земята отдавна са изгубили три неща, които могат да ги направят силни, щастливи и благоденстващи. Сами са се отказали от кристалните и индигови деца и са ги предали на Полусенките, унищожили са Златолистната вишна и са заровили на неизвестно място гребена на древната  магьосница Бендида. Докато не ги намерят, светът ще се тресе от войни, страдания и нещастия и никога няма да може да се обедини. Но в замъка Пескар вече имаше един рицар, който можеше да открие вълшебното дръвче и да запази и за бъдещите поколения неговите костилки.

   И така, ща-не ща, трябваше да се открия пред младия Антон и да му разкажа всичко. Точно тогава се събираха рицари за поредния кръстоносен поход, а следите на вишната сочеха към един манастир в Светите земи, манастирът „Св.Антоний“.

    Един ден младежът попадна точно в леговището ми и аз се появих пред него и му разказах всичко, показах му хрониките и неочаквано за мене, той можа да ги прочете. Казвам ти, беше много умен и образован младеж! Не след дълго, той напусна бащиния си замък и тръгна с рицарите на крал Ричард Лъвското сърце. Това , в общи линии, е всичко. А сега трябва да се връщам на поста си, оставил съм два пинчера , Рос и Клос да ме заместват, но те не могат да свършат кой знае каква работа. Могат само да вдигнат тревога и да задържат крадеца за крачолите, докато дойде полицията. Но пък ме прикриват добре, всички мислят, че те пазят фабриката, а аз съм само легенда.“

   Всъщност, Вито вече познаваше пинчерите, те се кипреха на обвивката на по- малките шоколадчета със стикери “Охрана“ на вратовете и гледаха страшно.

- Ето, това ми разказа драконът Рудолф, който пази шоколадената фабрика, която е построена на мястото на замъка Пескар.- завърши Виктор.

- Но защо точно на тебе?- не преставаше да се чуди Ванина.

- Точно това е интересното! Оказа се, че Антон Пескар е мой прапрапрадядо, че той не е довършил мисията си, тъй като се е разболял от тежка болест, която го осакатила напълно. Така че сега ние, неговите потомци, братята ми Мануел и Кейд и аз, трябва да намерим костилка от вълшебното дърво и да я посадим.

- Да я намерите? Но знаете ли къде да я търсите поне? Нали каза, че костилки са пръснати на много места по света, как ще я намерите?

- Все още не знам, Ванина, дори не съм казал на братята си, не знам дали ще ми повярват! Макар, че вече и рицарят Антон ми разказа някои неща, все още нямам конкретен план какво да правя.

    Сега пък беше поредния път момичето да зяпне от учудване:

- Как така ще ти е разказал, той не е ли мъртъв поне от осемстотин години?

- Нека да ти разкажа какво ми разкри той и сама ще разбереш.