В голям магазин за строителни материали тримата вървяха бaвно заедно между рафтовете. Бяха баща и майка по петдесет години и синът им - млад мъж на двайсет и пет. Бащата вървеше ръка под ръка със сина си, който с неизменната усмивка на лицето си, тъй характерна за идиот, гледаше към тавана и правеше безсмислени движения със свободната си ръка. Когато се разминаваха с друг клиент младият мъж се отклони от пътя си и се бутна в него.
- Извинете - каза бащата.
Човекът, в който се бяха бутнали беше готов да се скара, но видът на младия мъж го разубеди.
- Какво му е? - каза, сякаш това беше най-обикновенното нещо на света.
- С проблеми в развитието е. - отговори майката просто.
- Как си? - попита мъжът недоразвития. Той не реагира. Продължи да се усмихва и да гледа в тавана.
- Той разбира ли като му говорите? - попита мъжът направо. Бащата и майката не бяха обидени от прямотата на непознатия. Те или бяха свикнали да им задават такива въпроси или пък се чувстваха благодарни, че някой им обръщ ...