1 min reading
Тихи, котешки стъпки и усещането за нечие присъствие, повдигнаха бавно, натежалите ми от съня мигли.
- Сънлива, красива жена... виждам как се протяга мързеливичко в леглото... и протягам към нея ръка...
В очите ми се прокрадва закъснял, есенен слънчев лъч и се заиграва по масления пейзаж отляво на стената, след това проблясва върху лака на непознат ми керамичен съд, с красива форма на амфора... и виждам трите черни орхидеи. Сърцето ми замира от възторг, но още спящото ми съзнание не може да асимилира случващото се. Мързеливо ми е и не искам да помръдна дори малкото си пръстче. Ароматът на кафе, примесен с любимия ми мъжки парфюм, навлизат все по- дълбоко и дърпат за босите пръстчета събуждането, което изведнъж потича в сетивата ми. Чувам онези нежни думи, едва когато чувствам промъкването под завивката на топлата ръка, с най-палавите пръсти. Потъркват плоскостта на корема ми и се колебаят, въртейки се в кръг, накъде да се насочат. За пореден път целувката му прекъсва недовършено моето ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up