Беше вечерта на 23 декември. Снегът кротко се сипеше от небето и придаваше мистичен изглед на пясъка на фона на пълната луна. Да, къщата беше на брега на морето и бе цяло чудо, че изобщо вали сняг. Може би за това всички се радваха толкова много. Да, и празникът наближаваше, но някак си морският въздух, овкусен със сладка замръзнала вода, носеше в себе си и допълнителен заряд и настроение.
Радилена беше в хола и приготвяше багажа. Изваждаше много дрехи, подреждаше ги пред себе си и от така готовите купчинки избираше и прибираше в двата куфара- за нея и за сина ѝ. Беше умислена. Може би, защото знаеше, че той не иска да пътува. Влакът беше рано на следващата сутрин, а на последната гара, щеше да ги чака баща му. Той често отсъстваше и може би това потискаше Симеон още повече. Да, всички се радваха, че празникът идва, само не и той.
Беше 19 годишен младеж с остър ум и силни математически способности. Сигурно и за това логическите игри и шахът му бяха любими. В редките моменти, в които бя ...