Създанието прегърна матрицата. Плъзна гнусен език по вътрешната част на хиляди монитори, и се изпърдя гръмко. Подуши се само под опашката и с удоволствие се близна на същото място. Опиянението от нереалната реалност го докара до самия ръб, а и една крачка след него, на оргазмената (виртуална) еякулация.

 Погълна импулсите на така и нереализираният материал и похотливо се огледа. Очите му мазно се плъзнаха по отходните шатри, от които още лъхаше смрадта от предходни негови канализационни обходи... Потри доволно ципестите си длани и се приготви за старта, а пълният му ясно с какво корем отново се обади... Аналната нужда да освободи съдържанието му, го подгони с мазохистичен удар по изгърбените плещи. И то скочи.

 Подобно на нещо, изплувало от тоалетна чиния, първото му включване прие формата на думи и се провикна "Вище ме" дълбоко някъде, там където може би, се намира дебелото черво на Глобалната мрежа. 

                         *****

 Съществото пред лаптопа се изпърдя, после изпадна в див оргазъм, погълна резултата от него, заизвива тяло, сякаш преминаваше през тесните тръби на древна канализация, и изкрещя. 

- Вижте ме!...

                         *****

 И за пореден път единствено огледалото видя трансформацията... 

 Зеленото, лигаво нещо пред монитора се хилеше, щракаше с ципестите си пръсти, а с дългия си, лилавокафяв език докосваше сензорния екран, направлявайки своят виртуален аватар... човек...

12.07.2019.

Георги Каменов