Пета част
Шкембето на Алипи се е разляло върху плота на кухненската ми маса. Телените очила за четене висят неподвижно върху върха на носа му, докато дебелите, като македонски наденици пръсти почукват ритмично по клавиатурата на лаптопа ми. Винаги съм се удивлявал на способността му да уцелва верните клавиши без да отделя поглед от екрана. Сякаш пред мен седеше някоя опитна машинописка, а не един от най-вещите и знаещи софтуерни специалисти, които познавам.
- Биологична революция, казваш. Тия имат ли акъл? – изстрелва ни в клин ни в ръкав, докато се опитва да блокира досадния вирус и да освободи клетата ми система.
- Да. Щели да променят изцяло генома на човечеството и да блокират ония гени, които отговарят за свободната воля и егоизма му.
- Щели, да бе! Поредните кукувци са това. Света съвсем се е забъркал, Методи. Малцина са останалите като нас. Със здрав разум и будна етика, приятелю.
- И без пукнат лев, нали!? Плюл съм ти на морала, щом не можеш да си купиш една баничка с него! – з ...