Троянският манастир
ТРОЯНСКИЯТ МАНАСТИР
Есенният ден догаря кротко. Октомври се люлее на тънка пожълтяла клонка, загледан в планината. Насреща в сянката на хълма белеят зидовете на Троянския манастир. Сгушен в прегръдките на столетни борове, побит като камък в основата на стръмния хребет, той слуша нескончаемата песен на реката. Слуша и си спомня толкова неща. Манастирът е сърце на тишината и покоя тук, гнездо на минала и настояща слава, най-здравата и сигурна крепост на българския дух през вековете.
Прекрачвам смирено прага му. Вървя бавно по изтърканите от безброй крака чела на камъните по калдъръма. И чувам сякаш да отекват стъпките на дякон Левски. И още по-назад се връщам, за да срещна вдъхновения зограф Захарий, оставил отпечатъка на своя гений по фреските, да се чете за вечни времена.
Стените тук са чули и видели много, но си мълчат. Говорят само с олющените потъмнели стенописи. Там нечия ръка е дръзнала да съизмерва майсторството си с ръката на самоковлията. Но може ли недостижимото да се достигне и неповторимото да се повтори? Боите греят ярко днес нанесени, но го няма живецът, който блика от краските на легендарния зограф. И сцените са някак мъртви и сковани, докато другите, от времето ранени, пак дишат и живеят.
Всеядното време всеки ден е отхапвало по малко от блясъка на фреските и те са потъмнявали. И днес е тъжно като ги погледнеш. Неуместна е намесата на реставратора-художник, шарил с боите си по светостта им. Уж всичко е изписано прецизно, точно по каноните, по правилата на реставраторската наука, а нещо не достига. Прилича ми на подмладяващ грим върху старото лице на живота. Изправен тук, пред майсторския му автопортрет, аз питам: "Духа ти, майсторе Захарий, кажи духа ти как да върнем през чуждата ръка и чуждите очи?"
А вечерта поляга тихо и спокойно. Прозорците улавят залезни отблясъци. Не се обажда манастирското клепало. И празнична е вечерта, защото крача тук след стъпките на Левски. По арките се плъзга сянка от крило - широкото крило на миналото. И сякаш цялата история на този свиден край от нашата земя е сбрана тук в гръдта на манастира.
И нека се помни и се знае...
© Иван Хаджидимитров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благгодаря на всички коментирали за топлите думи. Те сгряват сърцето и душата ми и ме вдъхновяват.
-
Тук се шашнах... хем проза, хем поезия... как го правиш това...
Страхотно е!
От Бога е дадено... такъв талант...
АДМИРАЦИИ!!! -
Талантът е едно особено съчетание от качества...писател, художник - рядко явление...специфични дарования...!!!
Много манастири има България - всеки един е по своемо красив...!!! Древните ни предци са строили красиви църкви и манастири, на най-живописните кътчета на родината ни...!!!
"И празнична е вечерта, защото крача тук след стъпките на Левски. По арките се плъзга сянка от крило - широкото крило на миналото. И сякаш цялата история на този свиден край от нашата земя е сбрана тук в гръдта на манастира." -
"И нека се помни и се знае..."
Нека!
Тази творба има излъчването на стара фреска, нереставрирана...
Поздравления! -
Благодаря ти , че събуди спомени в мен ....Благодаря ти , че докосна сърцето ми ....Живяла съм две години в Троян и обожавам тоя край.Съпругът ми беше от Троян....И още имам приятели в града и понякога се отбиваме до манастира....Вълшебно е ....
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Всеки път отправяйки се към Троянския балкан или слизайки от него се отбивах в тази света обител.Действаше ми точно по начина по който сте го описали:
"Манастирът е сърце на тишината и покоя тук, гнездо на минала и настояща слава, най-здравата и сигурна крепост на българския дух през вековете."
Така както се е сгушил в пазвите на Балкана, по същия начин се е сгушил в мен самия...
Благодарение на вас "прелетях"и постоях в него макар и за малко..
Беше повече от удоволствие да прочета написаното от вас !
Желая ви всичко най-добро !
Останете със здраве !