3 min reading
1.
Мъглата беше гъста и сива и обгръщаше всичко наоколо. Луната не се виждаше. Тесният път се виеше в гориста местност. Станимир стискаше здраво волана, но шофираше основно по памет, защото не виждаше нищо и фаровете не помагаха. Познаваше отсечката добре, но беше изморен. Часът бе два през нощта.
Стотици пъти беше шофирал от и до вилата на най-добрия си приятел, чийто рожден ден бяха празнували там допреди малко. Знаеше пътя наизуст.
Погледна километража и пресметна, че му остават още четири километра до селото. Щеше да се справи, трябваше само още малко да издържи и скоро щеше да си е вкъщи. Отпи глътка от кафето, което Марта му беше дала за из път. За миг съжали, че не бе приел поканата на домакина да преспи във вилата, но вече беше късно.
Изведнъж се чу силен шум от удар и нещо сякаш тупна на пътя. Станимир рязко спря. Отвори вратата и изскочи от колата. Наведе се пред нея и изтръпна.....
Колкото и да беше трудна видимостта, беше ясно, че пред колата лежеше човек.
2.
Протегна ръка ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up