Тези слова, такива слова, може би всяка жена би искала да чуе от своя мъж. И аз също бих искала да ги чуя от моето момче. Онова момче – единственото за мен в целия свят, което ме е искало. Онова момче, чиито думи „После ще ти пиша“ са се забивали като нож в сърцето ми. Някога той ме попита: „Какво искаш от мен?“. Как можех да му отговоря открито? Аз съм толкова свита и затворена в себе си, макар че давам вид, че не е така. Сега съм му написала стих, който ще му даде отговор на въпроса му, но не зная дали все още иска да го чуе. Не знам и къде да му го пратя, защото той е блокирал всички сигурни пътища, които водят към него, но съм го написала в тайното ми дневниче – там може да го види. Не ми вдига и телефона си, когато му звъня, примряла от притеснение за него. Страхувам се за него, защото го обичам до лудост, до болка. Не знам как бих живяла ако него го няма в този свят.
Виждам го как преминава по отсрещния тротоар, с онази неговата си походка, която толкова обичам. Знам, той беше та ...