Тръгваш си, поглеждаш ме,
искаш с поглед мислите ми ти да прочетеш,
но не - ти непознат си вече, аз съм друга -
не онази твоя истинска любов!
Не, няма да тичам след теб -
вратата широко пред теб ще отворя!
Да те целуна, достатъчно целувки ми отне,
пък и теб нали вече има кой да те целува.
Като приятели да се прегърнем - не,
не искам, както ти не искаше,
когато само от твоята прегръдка имах нужда!
Познаваш ме и ме обичаш, както никой друг...
Спри! Престани!
Ти вярваш ли си сам, кажи?
Знам, знам... трудно е да вярваш на собствените си лъжи...
До нови срещи пожелаваш ми...
недей! Очите ми не искат да те виждат,
гласа ти и лъжите ти не искам аз да чувам,
душата ми е алергична вече към... всичко твое!

Мили мой, обичай и бъди сега в тоя живот на този свят!
Аз  ти желая само едно  -  Обичай в истина, а не в лъжа,
просто за да няма друга наранена като мен жена...