Не можеш да разбереш с какво толкова я привлича това градче, забравено вероятно и от дявола. Или по-скоро не се опитваш да разбереш, защото просто ти е омръзнало врънкането ù да я заведеш в Трън. Сигурно пак е чела някъде нещо и мухата е влязла в главата ù, а самата тя се държи по-досадно и от насекомото.
Предишната ù географска мания беше Мелник, но ти удържа на атаките – да не си луд, че да се претрепеш от каране като куче, и то точно в почивните дни! Обичаш да си вкъщи и да не вършиш нищо, а тя си мре за пътувания и заведения. „Само осемдесет километра са до Трън”, казва, разгънала картата, а ти отвръщаш: „Осемдесет плюс осемдесет колко прави? Няма пари.”
Все пак в ранните часове на следобеда се предаваш и тръгвате. Колкото повече се отдалечавате от София, толкова по-пуст е пейзажът. Обезлюдени села и сняг, сняг. Красиво и мъртво. Но в едно от тях има човешко присъствие – кръчмата работи. От разправии не успяхте да обядвате и спирате. Посреща ви старец, поръчвате си пилешка супа – н ...