Неприятният звук от строшено стъкло, предвещаващ само неприятности, би накарал всеки друг човек да подскочи стреснато, но не и Стефана. Не защото беше нещо нормално, а защото тя не бе в състояние така бързо да реагира като всеки нормален. Пак беше пила цяла нощ и беше заспала на масата. Вече и до леглото си не можеше да се добере, след като видеше дъното на празната бутилка. Само завъртя вяло тялото си настрани, цяла минута, след като бутилката с трясък се разби, погледна към пода невиждащо, доколкото позволяваше сумрака в стаята и замъгления ù разсъдък, и захлупи отново натежалата си от алкохол и недоспиване глава на масата. Щеше да подремне още малко в тази неудобна, но напоследък все по-често използвана поза, докато станеше време пак да тръгне за работа. Щеше да се изтърколи още един ден в завода, още един ден от нейния окаян и празен живот, още един ден, помрачен от тежки мисли и спомени. Спомени, които се забиваха все по-дълбоко и по-дълбоко в изтерзаната ù душа и вече и поетият а ...