Уморих се да бъда най-съвършеното животно на тази Земя. Вече нямам сили да бъда човек. Понякога се питам: "Защо, Господи, ни прокле така като ни дари с тази душа? Защо само на нас я даде, за да ни носи само страдание?" Всички тези чувства, които именно ни отличават от животните. Любов, омраза, вина. Кому са нужни те? Та те само носят страдание. Ако не бяхме хора, дори и него нямаше да изпитваме. За какво ми е тази любов, способността да даваш любов, когато тя винаги е несподелена? Казват "по-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал". Може и така да е. Но само, за да си докажем, че имаме тези души, които могат да чувстват. Нищо повече от това. И тъй като сме най-сложно устроени, всичко при нас е безкрайно сложно. Животните нямат тези проблеми. Те просто следват инстинктите си и това им е достатъчно. Но не, ние сме над тези неща, ние не можем да следваме безнаказано вътрешния си глас. "Имай предвид, че сега съм пил/а много алкохол и каквото и да направя, то не ...