За непознатите, които си остават непознати. За тези, които се разхождат безцелно. За обектите, които не могат да се разплачат. За истините, които не се споделят. За внезапните туптежи, които умират. За болките, които спират понякога. За хората, които се борят със самотата. За онези, които я заобикалят. За всички, които без да искат падат в нея... и за мен. Да ви е сладко...!
• край •
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up