ТИХО!!!
Не искам да те чувам. Знам, че си се върнал. Въздухът наоколо вече ми го каза. Дошъл си си отново... при мен!
Странно как, щом никога не си си тръгвал!?
... но си се върнал – за поредното убийство.
... след което възкръсвам – във времево неопределеното – някога.
Дошъл си си пак – в единствения дом, който можеш да наречеш свой, който никога не затвори вратите си за посещенията ти, а опитвах и опитвам.
...
И го мачках, и го късах, и го подарявах, и исках да е нечие чуждо, но ти не го допусна. Не го даде на никого. Затвори го някъде, някога в нещо и не ми го върна!
Искаш го, даже да не ти трябва особено.
КАЗАХ ТИХО!!!
и този път победата ще е твоя, но ще се случи по начин, който аз реша, че ми е угоден.
Седмици, месеци, цели сезони и години те чакам... и векове бих чакала поредното убийство. Тогава поне си тук. ...