ТИХО!!!

Не искам да те чувам. Знам, че си се върнал. Въздухът наоколо вече ми го каза. Дошъл си си отново... при мен!

Странно как, щом никога не си си тръгвал!?

... но си се върнал – за поредното убийство.

... след което възкръсвам – във времево неопределеното – някога.

Дошъл си си пак – в единствения дом, който можеш да наречеш свой, който никога не затвори вратите си за посещенията ти, а опитвах и опитвам. 

...

И го мачках, и го късах, и го подарявах, и исках да е нечие чуждо, но ти не го допусна. Не го даде на никого. Затвори го някъде, някога в нещо и не ми го върна!

Искаш го, даже да не ти трябва особено.

КАЗАХ ТИХО!!!

и този път победата ще е твоя, но ще се случи по начин, който аз реша, че ми е угоден.

Седмици, месеци, цели сезони и години те чакам... и векове бих чакала поредното убийство. Тогава поне си тук.

и после...

възкръсвам САМА, за да се върнеш пак.

НЕ ДИШАЙ!!!

Разваляш тъмнината, спокойствието и монотонността на времето ми със заразния си дъх.

Изчиствах се хиляда пъти и пак са недостатъчни. Винаги се появява отровена кръв в кръвта ми с болест – името ти!

Инжектирал си се толкова дълбоко, умишлено и си се разпилял по цялото ми същество, умишлено, за да се задушавам бавно, постепенно, умишлено.

НЕ ПРИСТЪПВАЙ!!!

Не се приближавай и да го желая до болка. Нека да съм слабата, която има сила над безсилието ти.

Хареса ти играта. Всеки обича да печели. Така и не разбра условията! Чели сме различни инструкции за взаимоупотреба.

Да те бях забравила, докато можех. Можех ли? Това означава, че не е трябвало да те помня от още преди да те познавам. НЕ!!! от още по-преди... преди да се родя, преди да се родят родителите на моите родители, преди цялото създаване на вселената, началото на вечностите и всичко друго

и дори още преди това...

КАЗАХ ДА НЕ СТЪПВАШ!!!

Само крачка е разстоянието между "Обичам те" и "Тръгвай си" и още по-малко дори – само милиметър.

И аз стоя между двата му края върху чертожната линия и чакам там от цяла безкрайност и ме е СТРАХ да помръдна от СТРАХ, че ще разваля цикъла на повторенията ТИ!

И ВСЕ ПАК

си се върнал, цикълът е затворен и отворен в едно и също време - отначало.

...

Всичко, което съм ти дала, вече си ми взел, нещо друго търсиш ли?

Тук няма да го намериш! Търси го при себе си!

Сега нека те погледам как в няколко секунди се променяш от ЧОВЕКА в човек, докато получаваш, за което си дошъл.

Изиграй ми "влюбен", сега ми изиграй "обичащ до полудяване", идва ред на "наранения мъж"... този път ти трябва повече.

Тези роли наизуст съм ги научила.

Какъв талант, какъв творец!

Знаеш какво искам да видя – видях го, Знаеш какво да чуя – чух го, Знаеш какво искам да усетя – усетих. Ето ти наградата. Вземи я, ще ти я поднеса в най-голямото старание, на което съм способна, за да си заслужавам!

Сега ми изиграй "себе си"!

Дойде моментът на - Върви си! Отказваш, не искаш!?? Чакай, прав си, винаги съм аз тази, която си тръгва, недоизживяла заблужденията си.

Тръгвам си, в разпадащото се сияние на поредната разпадаща се утрин... отново! Отивам си от теб... разпаднала се, чувам редовното разпадащо се "чакай" от там, където НЕ ТИ, а АЗ сама дойдох, за поредното полузавръщане, в единственото НЯКЪДЕ, където чувствам – в единствения дом, който мога да нарека свой!

...

ТИХО!!!

Не искам да ме чуваш! Знаеш, че съм се върнала!