Как решихте да се занимавате с творене на илюзии?
От малък усетих зависимост от създаване на образи, които само аз разбирам. В училище децата ми се подиграваха, че седя сам на чина, защото до мене винаги имало някой имагинерен съученик. Така беше, аз не давах на децата да ме занимават със своите ежедневни проблеми, да преписват от мен, този, мой друг, ме пазеше, те се плашеха от неизвестния ми приятел, казвах им, че е голям и силен и ако го ядосат, ще ги набие. Те бягаха от мен, аз се чувствах прекрасно. Учителките ми прощаваха, ако не знаех някой урок, защото им обяснявах, че другият знае всичко и да не се притесняват за мен, ако не знам за колко време ще извървя пътя от точка А до точка Б, ако пътят има бабуни, а на мене ще ми свърши бензинът, ако се движа с много голяма скорост (както пише в учебника, максимална скорост), защото другият знае как и ще ми помогне. Или ако си купя 2 бири с парите за 3 хляба, после колко часа майка ми ще ми се кара, да не се притесняват за мен - тези ре ...