„Ще изненадам моята Хуанита. Тя ще ме цапардоса, след което ще ѝ подаря статуята на Дева Мария. Купих я за нея от пазара в Мадрас. Ще ѝ хареса и ще ме целуне. Такава си е моята Хуанита, луда и красива. Ще я награбя още в антрето. От тук усещам аромата ѝ на мандарини и кориандър. И стегнатото ѝ дупе усещам под басмената рокля на голо...“
Такива сладки мисли се въртят в главата на младия Фернандо Родригес докато слиза от автобуса един ден по-рано от командировката в Мадрас. Запътва се с бодра стъпка към къщи, където го чака страстта.
- Хуанита, прибрах се, красавице – почти връхлита в топлата къща. Насреща му млад мускулест гринго е превързал собствената му хавлия с малки корабчета и котвички около голото си тяло. Без много да му мисли Фернандо замахва и стоварва гипсовата мадона, която строшава черепа на любовника. Тялото пада безжизнено и по теракотения под плъзва черна локва кръв. В следващия миг вратата на спалнята се отваря и на прага застава голата Консуела, най-добрата приятелка н ...