Когато научих, че е починал, бях шокиран. Мъж в разцвета на силите си, който не помня да е имал някакви здравословни проблеми, откакто го познавам. И най-вече - човек безкрайно влюбен в живота. Не познавах друг като него. А израснахме заедно. Често казано, той ми е по-близък от родния ми брат, с когото по стечение на обстоятелствата все по-рядко общуваме.
Едно време се чудех какво кара всички около него да го приемат с възторг и обожание. Той не полагаше специални усилия да се хареса, не притежаваше особено атрактивна външност, не блестеше и с някакви специални качества и умения. Но магнетизмът му беше убийствен, имаше едно много специфично излъчване, което го правеше невероятно чаровен.
Съпругата ми и децата не правеха изключение. Хващах се, че на моменти изпитвам лека ревност заради начина, по който забравяха всичко останало и го зяпваха, докато ги замаяваше с някоя история от богатия си архив. Подозирах, че повечето са измислици, макар че той беше пътешествал доста и обичаше приключ ...